Откровение
Не се намират лесно истински приятели...
Те са рядкост като диаманти...
Светът е пълен с всякакви предатели,
Лъжци, продажници и интриганти...
От тебе взимат си и си отиват...
На късчета крадат душата ти...
Сърцето ти на прах разбиват...
И сам проклинаш пак съдбата си...
Да бъдеш истински е трудно,
В тоз свят на болка и омраза...
Спи в хората доброто, сякаш непробудно...
И лошото и злото са зараза,
Която трови ни до кости...
И мъчи ни безмилостно жестоко...
Дяволът вратата ни залости,
И пречи ни да виждаме наоколо
Светът във който днес живеем,
Изпълнен с мъка и нещастие...
И толкова ли мъничко копнеем,
За дребната трошица щастие?
Пробуждането ще е твърде трудно...
Живеем в мрачно затъмнение...
В сърцата ни е тъй безлюдно...
Това е моето откровение...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вероника Павлова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
