Откровение
Не се намират лесно истински приятели...
Те са рядкост като диаманти...
Светът е пълен с всякакви предатели,
Лъжци, продажници и интриганти...
От тебе взимат си и си отиват...
На късчета крадат душата ти...
Сърцето ти на прах разбиват...
И сам проклинаш пак съдбата си...
Да бъдеш истински е трудно,
В тоз свят на болка и омраза...
Спи в хората доброто, сякаш непробудно...
И лошото и злото са зараза,
Която трови ни до кости...
И мъчи ни безмилостно жестоко...
Дяволът вратата ни залости,
И пречи ни да виждаме наоколо
Светът във който днес живеем,
Изпълнен с мъка и нещастие...
И толкова ли мъничко копнеем,
За дребната трошица щастие?
Пробуждането ще е твърде трудно...
Живеем в мрачно затъмнение...
В сърцата ни е тъй безлюдно...
Това е моето откровение...
© Вероника Павлова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
"Само когато се отдалечиш от планината, можеш да видиш истинския й облик. Така е и с приятелите." »
5 Puesto
Свързани произведения
Comentarios
-
Вероника, успех и уважение!
-
Усетих твоята откровеност до болка. Предател се римува с приятел и границата е също толкова крехка. В сърцата е безлюдността, хубаво си го казала. И там трябва да се "копае и сее" с любов. Не винаги израства роза, може и някой бурен да се завъди, но когато е пусто и голо "вратата е залостена".
-
Пристрастяващ и приятен е смехът на дявола още от праисторическо време
Което не пречи да си отглеждаме доброто, да не го оставяме да спи, да виждаме оранжевите оттенъци в мрачнотията и да живеем красиво
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
