Откровение

18 feb 2020, 11:02

Poesía » Filosófica, Odas y poemas, Otra

1215 3 3

Не се намират лесно истински приятели...

Те са рядкост като диаманти...

Светът е пълен с всякакви предатели,

Лъжци, продажници и интриганти...

От тебе взимат си и си отиват...

На късчета крадат душата ти...

Сърцето ти на прах разбиват...

И сам проклинаш пак съдбата си...

Да бъдеш истински е трудно,

В тоз свят на болка и омраза...

Спи в хората доброто, сякаш непробудно...

И лошото и злото са зараза,

Която трови ни до кости...

И мъчи ни безмилостно жестоко...

Дяволът вратата ни залости,

И пречи ни да виждаме наоколо

Светът във който днес живеем,

Изпълнен с мъка и нещастие...

И толкова ли мъничко копнеем,

За дребната трошица щастие?

Пробуждането ще е твърде трудно...

Живеем в мрачно затъмнение...

В сърцата ни е тъй безлюдно...

Това е моето откровение...

La obra participa en el concurso:

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Литатру (Величка Богданова - Литатру)

2020-02-25T07:40:02+02:00

Вероника, успех и уважение!
ИнаКалина

2020-02-19T06:03:31+02:00

Усетих твоята откровеност до болка. Предател се римува с приятел и границата е също толкова крехка. В сърцата е безлюдността, хубаво си го казала. И там трябва да се "копае и сее" с любов. Не винаги израства роза, може и някой бурен да се завъди, но когато е пусто и голо "вратата е залостена".
Иринакис (Ирина Колева)

2020-02-18T12:55:08+02:00

Пристрастяващ и приятен е смехът на дявола още от праисторическо време
Което не пречи да си отглеждаме доброто, да не го оставяме да спи, да виждаме оранжевите оттенъци в мрачнотията и да живеем красиво