18 feb 2020, 11:02

Откровение

1.7K 3 3

Не се намират лесно истински приятели...

Те са рядкост като диаманти...

Светът е пълен с всякакви предатели,

Лъжци, продажници и интриганти...

От тебе взимат си и си отиват...

На късчета крадат душата ти...

Сърцето ти на прах разбиват...

И сам проклинаш пак съдбата си...

Да бъдеш истински е трудно,

В тоз свят на болка и омраза...

Спи в хората доброто, сякаш непробудно...

И лошото и злото са зараза,

Която трови ни до кости...

И мъчи ни безмилостно жестоко...

Дяволът вратата ни залости,

И пречи ни да виждаме наоколо

Светът във който днес живеем,

Изпълнен с мъка и нещастие...

И толкова ли мъничко копнеем,

За дребната трошица щастие?

Пробуждането ще е твърде трудно...

Живеем в мрачно затъмнение...

В сърцата ни е тъй безлюдно...

Това е моето откровение...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вероника Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вероника, успех и уважение!
  • Усетих твоята откровеност до болка. Предател се римува с приятел и границата е също толкова крехка. В сърцата е безлюдността, хубаво си го казала. И там трябва да се "копае и сее" с любов. Не винаги израства роза, може и някой бурен да се завъди, но когато е пусто и голо "вратата е залостена".
  • Пристрастяващ и приятен е смехът на дявола още от праисторическо време
    Което не пречи да си отглеждаме доброто, да не го оставяме да спи, да виждаме оранжевите оттенъци в мрачнотията и да живеем красиво

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...