Откровение
Моят път започва от пътечка
под сянката на старата асма,
където всяко камъче, тревичка, цвете
е ценен спомен от дома.
Преди да тръгна взех си още
искрица обич, за из път.
Като звезда да ми огрява нощем,
а денем да е слънчев топъл лъч.
Запазих в мен най - скъпата заръка.
Изгубя ли се, стигна ли до кръстопът,
да продължа напред. Да търся Пътя.
Но чужд ли е, ще бъде твърде скъп.
Зная, че за пътя първокласен
специален пропуск е необходим.
Заслуги, ВИП, с властта да е съгласен
или със дявола да се побратимим.
Спъваха ме корени на завистта.
И тръни от омраза ме раниха.
Получих не една протегната ръка.
Безкористно ме други подкрепиха.
В безпътица попадах. Губех се.
По стръмното към целите вървях.
Но както са ме учили, оставах себе си.
Следа след мен успях да сътворя.
И продължих. Вървя и днес. Не спирам.
Тъй сигурна във вярната посока!
От мен утъпкан. И се чувствам силна!
По МОЯ път вървя в живота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
