Моят път започва от пътечка

под сянката на старата асма,

където всяко камъче, тревичка, цвете

е ценен спомен от дома.

Преди да тръгна взех си още

искрица обич, за из път.

Като звезда да ми огрява нощем,

а денем да е слънчев топъл лъч.

Запазих в мен най - скъпата заръка.

Изгубя ли се, стигна ли до кръстопът,

да продължа напред. Да търся Пътя.

Но чужд ли е, ще бъде твърде скъп.

Зная, че за пътя първокласен

специален пропуск е необходим.

Заслуги, ВИП, с властта да е съгласен

или със дявола да се побратимим.

Спъваха ме корени на завистта.

И тръни от омраза ме раниха.

Получих не една протегната ръка.

Безкористно ме други подкрепиха.

В безпътица попадах. Губех се.

По стръмното към целите вървях.

Но както са ме учили, оставах себе си.

Следа след мен успях да сътворя.

И продължих. Вървя и днес. Не спирам.

Тъй сигурна във вярната посока!

От мен утъпкан. И се чувствам силна!

По МОЯ път вървя в живота.