28 янв. 2024 г., 20:59  

Откровение

901 5 2

Ти си за мен въздух и вода.
Без тебе не мога да дишам, да спя.
След вятъра тичам, срещу бури вървя.
Във рани кървя, но няма да спра.
В бездната скачам, върхове покорявам.
Във огъня влизам, дори не съзнавам.
В море от лава се хвърлям. Горя.
Но пак продължавам, не мога да спра.
До тебе да стигна направил бих всичко.
Да бъда до теб, пък било за мъничко.
Броя часовете...
Как мразя ноща, която дели ни.
И чакам деня, да те видя отново.
Да зърна отново красиви очи,
изпълнени с блясък, с лъчи.
В ръце да взема твоите длани.
Да пия от устните толкоз желани.
Да склониш глава на моето рамо.
Да усетя аромата ти, как искам само...
И пръсти през твоите коси да прекарам,
душата си на показ аз да изкарам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мом Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Таня! Радвам се, че ти е харесало стихчето.
  • Чудесно написано! Браво!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...