28.01.2024 г., 20:59 ч.  

Откровение 

  Поезия » Любовна
221 5 3

Ти си за мен въздух и вода.
Без тебе не мога да дишам, да спя.
След вятъра тичам, срещу бури вървя.
Във рани кървя, но няма да спра.
В бездната скачам, върхове покорявам.
Във огъня влизам, дори не съзнавам.
В море от лава се хвърлям. Горя.
Но пак продължавам, не мога да спра.
До тебе да стигна направил бих всичко.
Да бъда до теб, пък било за мъничко.
Броя часовете...
Как мразя ноща, която дели ни.
И чакам деня, да те видя отново.
Да зърна отново красиви очи,
изпълнени с блясък, с лъчи.
В ръце да взема твоите длани.
Да пия от устните толкоз желани.
Да склониш глава на моето рамо.
Да усетя аромата ти, как искам само...
И пръсти през твоите коси да прекарам,
душата си на показ аз да изкарам.

© Мом Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Таня! Радвам се, че ти е харесало стихчето.
  • Чудесно написано! Браво!
Предложения
: ??:??