28.01.2024 г., 20:59  

Откровение

895 5 2

Ти си за мен въздух и вода.
Без тебе не мога да дишам, да спя.
След вятъра тичам, срещу бури вървя.
Във рани кървя, но няма да спра.
В бездната скачам, върхове покорявам.
Във огъня влизам, дори не съзнавам.
В море от лава се хвърлям. Горя.
Но пак продължавам, не мога да спра.
До тебе да стигна направил бих всичко.
Да бъда до теб, пък било за мъничко.
Броя часовете...
Как мразя ноща, която дели ни.
И чакам деня, да те видя отново.
Да зърна отново красиви очи,
изпълнени с блясък, с лъчи.
В ръце да взема твоите длани.
Да пия от устните толкоз желани.
Да склониш глава на моето рамо.
Да усетя аромата ти, как искам само...
И пръсти през твоите коси да прекарам,
душата си на показ аз да изкарам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мом Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Таня! Радвам се, че ти е харесало стихчето.
  • Чудесно написано! Браво!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...