28.01.2024 г., 20:59  

Откровение

889 5 2

Ти си за мен въздух и вода.
Без тебе не мога да дишам, да спя.
След вятъра тичам, срещу бури вървя.
Във рани кървя, но няма да спра.
В бездната скачам, върхове покорявам.
Във огъня влизам, дори не съзнавам.
В море от лава се хвърлям. Горя.
Но пак продължавам, не мога да спра.
До тебе да стигна направил бих всичко.
Да бъда до теб, пък било за мъничко.
Броя часовете...
Как мразя ноща, която дели ни.
И чакам деня, да те видя отново.
Да зърна отново красиви очи,
изпълнени с блясък, с лъчи.
В ръце да взема твоите длани.
Да пия от устните толкоз желани.
Да склониш глава на моето рамо.
Да усетя аромата ти, как искам само...
И пръсти през твоите коси да прекарам,
душата си на показ аз да изкарам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мом Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Таня! Радвам се, че ти е харесало стихчето.
  • Чудесно написано! Браво!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...