28.01.2024 г., 20:59  

Откровение

888 5 2

Ти си за мен въздух и вода.
Без тебе не мога да дишам, да спя.
След вятъра тичам, срещу бури вървя.
Във рани кървя, но няма да спра.
В бездната скачам, върхове покорявам.
Във огъня влизам, дори не съзнавам.
В море от лава се хвърлям. Горя.
Но пак продължавам, не мога да спра.
До тебе да стигна направил бих всичко.
Да бъда до теб, пък било за мъничко.
Броя часовете...
Как мразя ноща, която дели ни.
И чакам деня, да те видя отново.
Да зърна отново красиви очи,
изпълнени с блясък, с лъчи.
В ръце да взема твоите длани.
Да пия от устните толкоз желани.
Да склониш глава на моето рамо.
Да усетя аромата ти, как искам само...
И пръсти през твоите коси да прекарам,
душата си на показ аз да изкарам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мом Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Таня! Радвам се, че ти е харесало стихчето.
  • Чудесно написано! Браво!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...