Откровения
Нелепо ли е днес да се наричам
любим, направен от любовна пръст?
И още тук – пред теб – да се заричам
докрай да нося този тежък кръст.
И през просото смело да минавам,
щом няма тук към теб прокаран път.
И твойто име днес да споменавам,
което може да ми спретне съд.
Широката река докрай прегазвам,
за да превзема влюбен твоя бряг.
И в себе си сърцето да наказвам,
за да градя за теб характер благ.
Душата си на дявола да давам
за шепичка от твоята любов.
И сутрин преди тебе аз да ставам
за нов любовен ден да съм готов.
И може утре всичко да загубя,
и да остана – ей така – самин...
Тогава спомените ще залюбя
и пак ще пуши в къщата комин.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
