Откровения
Нелепо ли е днес да се наричам
любим, направен от любовна пръст?
И още тук – пред теб – да се заричам
докрай да нося този тежък кръст.
И през просото смело да минавам,
щом няма тук към теб прокаран път.
И твойто име днес да споменавам,
което може да ми спретне съд.
Широката река докрай прегазвам,
за да превзема влюбен твоя бряг.
И в себе си сърцето да наказвам,
за да градя за теб характер благ.
Душата си на дявола да давам
за шепичка от твоята любов.
И сутрин преди тебе аз да ставам
за нов любовен ден да съм готов.
И може утре всичко да загубя,
и да остана – ей така – самин...
Тогава спомените ще залюбя
и пак ще пуши в къщата комин.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
