Откровения след дъжд
След проливния дъжд се завръщам. И ето ме –
съчинена от множество ручеи.
Без звездичков нюанс, но с едно бяло цвете
и с истории мои си, случени.
До ръба на дъгата летях и се спускам
като котва в морето прастаро.
Не защото избягах от своите чувства,
а защото пристъпих в тях с вяра.
Не прибягвай към лесни тирета до мене.
Потърси ме сред трудните щрихи,
при които „Прости” се прегръща с „Простено”,
без които морето не стихва.
Нощем все го сънувам, а в утрото помня
всички отливи тъжно разляти.
Но се сгушвам в стиха като страдал бездомник,
приютен във дома на приятел...
И прекъсва писмото до теб напечатано...
И пропускам експресните влакове...
Нови точици сплитат ръце във душата ми.
Попълни ги, когато си плакал.
Радостина Драгоева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радостина Драгоева Все права защищены
