Откровения след дъжд
След проливния дъжд се завръщам. И ето ме –
съчинена от множество ручеи.
Без звездичков нюанс, но с едно бяло цвете
и с истории мои си, случени.
До ръба на дъгата летях и се спускам
като котва в морето прастаро.
Не защото избягах от своите чувства,
а защото пристъпих в тях с вяра.
Не прибягвай към лесни тирета до мене.
Потърси ме сред трудните щрихи,
при които „Прости” се прегръща с „Простено”,
без които морето не стихва.
Нощем все го сънувам, а в утрото помня
всички отливи тъжно разляти.
Но се сгушвам в стиха като страдал бездомник,
приютен във дома на приятел...
И прекъсва писмото до теб напечатано...
И пропускам експресните влакове...
Нови точици сплитат ръце във душата ми.
Попълни ги, когато си плакал.
Радостина Драгоева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Драгоева Всички права запазени
