17 янв. 2017 г., 00:48

Отлитат птиците на юг

1.5K 1 2

Отлитат птиците на юг
и гледам ги в захлас в небето.
Сълзи се стичат. Плача тук,
защото ме боли сърцето. 

Държах го цялото във шепи,
протегнах дланите към теб.
И дадох го. Била съм сляпа!
Защото ти си само лед.

От обич ме боли душата,
А ти раняваш ме безспир.
Крещя от болка към луната,
а ти си крал на своя пир.

Сърца ловуваш за забава,
лъжи предлагаш за любов.
О, моля се да те забравя,
това е моят скръбен зов.

При теб е празно във гърдите,
очите ми кървят за теб.
Обичам те, макар лъжите,
редя куплет подир куплет.

Но най-добре ще е за мене
да тръгна надалеч от тук.
Със птиците с криле големи
да полетя далеч на юг. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...