Отлитат птиците на юг
Отлитат птиците на юг
и гледам ги в захлас в небето.
Сълзи се стичат. Плача тук,
защото ме боли сърцето.
Държах го цялото във шепи,
протегнах дланите към теб.
И дадох го. Била съм сляпа!
Защото ти си само лед.
От обич ме боли душата,
А ти раняваш ме безспир.
Крещя от болка към луната,
а ти си крал на своя пир.
Сърца ловуваш за забава,
лъжи предлагаш за любов.
О, моля се да те забравя,
това е моят скръбен зов.
При теб е празно във гърдите,
очите ми кървят за теб.
Обичам те, макар лъжите,
редя куплет подир куплет.
Но най-добре ще е за мене
да тръгна надалеч от тук.
Със птиците с криле големи
да полетя далеч на юг.
© Роси All rights reserved.
