4 дек. 2007 г., 14:10

Отломки от една голяма любов

935 0 15

От любовта остана само името,

от любовта остана само Жорж,

когато ти замина, мой любими,

аз плаках много, плаках ден и нощ.

 

От огъня, във който аз горях,

остана само пепелта

и буйни ветрове я носят

навред по цялата земя.

 

Сега дори чертите твои не си спомням.

Аз помня само името ти - Жорж.

То много пареше сърцето.

От него лъхаше любов.

 

Замина ти, но често

идваш във съня ми.

Замина ти, но в мен остана името

и чудно, само в сънищатга аз -

си спомням  твоя образ мил  и глас.

 

Нищожни останки от огъня скрит,

нищожни останки от образа скъп,

нищожни отломки от една голяма любов.

Останаха само, останаха те

да спомнят завинаги твойто лице.

 

1986 г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Дюлгерова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...