От любовта остана само името,
от любовта остана само Жорж,
когато ти замина, мой любими,
аз плаках много, плаках ден и нощ.
От огъня, във който аз горях,
остана само пепелта
и буйни ветрове я носят
навред по цялата земя.
Сега дори чертите твои не си спомням.
Аз помня само името ти - Жорж.
То много пареше сърцето.
От него лъхаше любов.
Замина ти, но често
идваш във съня ми.
Замина ти, но в мен остана името
и чудно, само в сънищатга аз -
си спомням твоя образ мил и глас.
Нищожни останки от огъня скрит,
нищожни останки от образа скъп,
нищожни отломки от една голяма любов.
Останаха само, останаха те
да спомнят завинаги твойто лице.
1986 г.
© Анна Дюлгерова Всички права запазени