Отмина

shmorzi (Милена)
19 19

3 окт. 2014 г., 20:19

Поэзия

837 0 1

Очите ти са водната стихия

замръзнала, привидна, в плен.

Отблъсна ме в очите ти магия,

проклела те да си студен.

Потърсих те в душата си тогава

и нямаше те, вече си поел

в стихията на моята забрава -

погледна в мен, през мен, без цел.

Безпътен си, а лее се водата

на пътя ни без тебе и без мен.

Вода безплътна, тежка, свята

застива в леден сънен ден.

Жалеех те, щом вятърът ечеше.

Копнеех те в очите ти от сняг.

Поглеждах те и ме болеше,

но жива бях и ти ми беше бряг.

Сега очите ти са сухи

и мойте не потъват в тях.

Сега душите ни са глухи

и пустотата сее страх.