Отмина
Очите ти са водната стихия
замръзнала, привидна, в плен.
Отблъсна ме в очите ти магия,
проклела те да си студен.
Потърсих те в душата си тогава
и нямаше те, вече си поел
в стихията на моята забрава -
погледна в мен, през мен, без цел.
Безпътен си, а лее се водата
на пътя ни без тебе и без мен.
Вода безплътна, тежка, свята
застива в леден сънен ден.
Жалеех те, щом вятърът ечеше.
Копнеех те в очите ти от сняг.
Поглеждах те и ме болеше,
но жива бях и ти ми беше бряг.
Сега очите ти са сухи
и мойте не потъват в тях.
Сега душите ни са глухи
и пустотата сее страх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Всички права запазени
