shmorzi (Милена)
19 19
3.10.2014 г., 20:19 ч.

Отмина 

  Поезия
851 0 1

Очите ти са водната стихия

замръзнала, привидна, в плен.

Отблъсна ме в очите ти магия,

проклела те да си студен.

 

Потърсих те в душата си тогава

и нямаше те, вече си поел

в стихията на моята забрава - 

погледна в мен, през мен, без цел.

 

Безпътен си, а лее се водата

на пътя ни без тебе и без мен.

Вода безплътна, тежка, свята

застива в леден сънен ден.

 

Жалеех те, щом вятърът ечеше.

Копнеех те в очите ти от сняг.

Поглеждах те и ме болеше,

но жива бях и ти ми беше бряг.

 

Сега очите ти са сухи

и мойте не потъват в тях.

Сега душите ни са глухи

и пустотата сее страх.

© Милена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Болезненна любовна раздяла .Много добре си пресъздала състоянието след раздялата:
    "Безпътен си, а лее се водата
    на пътя ми без тебе и без мен
    Вода безплътна, тиха, свята
    Застива в леден сънен ден.

    Творбата ти е много хубава, а стихът ти е като песен!
    Поздравявам те Милена!
Предложения
: ??:??