4 окт. 2007 г., 20:05

Отмираща обич

1.1K 0 5
 

Едно сърце от никого обичано,

едно сърце само в скръб и смях,

едно сърце по памет в теб се вричащо,

едно сърце умиращо без капка страх.


Отнета обич от капризните ти думи,

отнета обич от безбройните сълзи,
отнета обич от редица пречки помежду ни,
отнета обич от безропотно изгубени мечти.


Усмивка плаха, трепваща на плахото лице,

усмивка плаха, извезана в безкръвното сърце,

усмивка плаха, родена от неизбежно примирение,
усмивка плаха,
мираща без никакво спасение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Готино е!А и няма да повтарям думите на останалите, приятелко.Продължавай в същия дух!
  • Толкова красиво стихотворение!
    Като красива усмивка!
    С обич, Христина.
  • Прекрасно е,браво!Всеки ред е изплнен със силна емоция и дързост.Ще се радвам ако продължавам да чета творбите ти
  • Браво, много е добро!
  • Поздрав,Христина! Много поетично!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...