Oct 4, 2007, 8:05 PM

Отмираща обич

  Poetry
1.1K 0 5
 

Едно сърце от никого обичано,

едно сърце само в скръб и смях,

едно сърце по памет в теб се вричащо,

едно сърце умиращо без капка страх.


Отнета обич от капризните ти думи,

отнета обич от безбройните сълзи,
отнета обич от редица пречки помежду ни,
отнета обич от безропотно изгубени мечти.


Усмивка плаха, трепваща на плахото лице,

усмивка плаха, извезана в безкръвното сърце,

усмивка плаха, родена от неизбежно примирение,
усмивка плаха,
мираща без никакво спасение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Готино е!А и няма да повтарям думите на останалите, приятелко.Продължавай в същия дух!
  • Толкова красиво стихотворение!
    Като красива усмивка!
    С обич, Христина.
  • Прекрасно е,браво!Всеки ред е изплнен със силна емоция и дързост.Ще се радвам ако продължавам да чета творбите ти
  • Браво, много е добро!
  • Поздрав,Христина! Много поетично!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...