10 нояб. 2007 г., 17:37

Отмъщение

1.3K 0 2
Сълзи се стичат по лицето
на тънки кървави следи.
Сърцето ненавижда всеки спомен,
напомнящ ми на теб в съня.
Но сам виновен си за всичко,
да те намразя аз така.
Със думи по-студени и от айсберг
ти прониза моята душа.
Разби безмилостно света ми
на хиляди парченца самота.
Не се смили, уби ти всичко,
дори и мислите за любовта...
Ще минат дни и месеци, години.
Ще те забравя, обещавам аз сега.
Ще си платиш за всяка болка и обида,
за всяка мъка и тъга...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Присъединявам се към коментара на Зузка!!!
    Поздрав и прегръдка за стиха,мила!!!
  • "Ще те забравя, обещавам аз сега."
    Така е мила, с времето всяка болка минава! Стихчето ти е много хубаво!
    Много щастие ти пожелавам!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...