10.11.2007 г., 17:37

Отмъщение

1.3K 0 2
Сълзи се стичат по лицето
на тънки кървави следи.
Сърцето ненавижда всеки спомен,
напомнящ ми на теб в съня.
Но сам виновен си за всичко,
да те намразя аз така.
Със думи по-студени и от айсберг
ти прониза моята душа.
Разби безмилостно света ми
на хиляди парченца самота.
Не се смили, уби ти всичко,
дори и мислите за любовта...
Ще минат дни и месеци, години.
Ще те забравя, обещавам аз сега.
Ще си платиш за всяка болка и обида,
за всяка мъка и тъга...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Присъединявам се към коментара на Зузка!!!
    Поздрав и прегръдка за стиха,мила!!!
  • "Ще те забравя, обещавам аз сега."
    Така е мила, с времето всяка болка минава! Стихчето ти е много хубаво!
    Много щастие ти пожелавам!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...