10.11.2007 г., 17:37

Отмъщение

1.3K 0 2
Сълзи се стичат по лицето
на тънки кървави следи.
Сърцето ненавижда всеки спомен,
напомнящ ми на теб в съня.
Но сам виновен си за всичко,
да те намразя аз така.
Със думи по-студени и от айсберг
ти прониза моята душа.
Разби безмилостно света ми
на хиляди парченца самота.
Не се смили, уби ти всичко,
дори и мислите за любовта...
Ще минат дни и месеци, години.
Ще те забравя, обещавам аз сега.
Ще си платиш за всяка болка и обида,
за всяка мъка и тъга...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Присъединявам се към коментара на Зузка!!!
    Поздрав и прегръдка за стиха,мила!!!
  • "Ще те забравя, обещавам аз сега."
    Така е мила, с времето всяка болка минава! Стихчето ти е много хубаво!
    Много щастие ти пожелавам!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...