Nov 10, 2007, 5:37 PM

Отмъщение

  Poetry
1.3K 0 2
Сълзи се стичат по лицето
на тънки кървави следи.
Сърцето ненавижда всеки спомен,
напомнящ ми на теб в съня.
Но сам виновен си за всичко,
да те намразя аз така.
Със думи по-студени и от айсберг
ти прониза моята душа.
Разби безмилостно света ми
на хиляди парченца самота.
Не се смили, уби ти всичко,
дори и мислите за любовта...
Ще минат дни и месеци, години.
Ще те забравя, обещавам аз сега.
Ще си платиш за всяка болка и обида,
за всяка мъка и тъга...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анита All rights reserved.

Comments

Comments

  • Присъединявам се към коментара на Зузка!!!
    Поздрав и прегръдка за стиха,мила!!!
  • "Ще те забравя, обещавам аз сега."
    Така е мила, с времето всяка болка минава! Стихчето ти е много хубаво!
    Много щастие ти пожелавам!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...