Затворът ме носи,

  звездите ми парят.

  Събуждам се

  в

  Анна.

  Някой натрапник

  чука по решетките.

- Станете, затворници!

  Време е. Елате

   да ядете.

  Нощем до килията ми

  идва странно 
  същество.

  Пищя безмълвно, не идва с добро!

  Господи,

  винаги...

- Елате насам, скъпи затворници!

 Хапнете добре - лучена супа и хляб.

 Господи, Господи...

 Ще стане касапница

 и то точно по обяд.

Нощем в килията ми

стават странни неща.

Пипало ме гали,

пълзи нагоре по мойте бедра.

Господи,

винаги.

До мен седна изнасилвачът,

татуиран и потен.

Знае ли изобщо коя съм?

Не знае!

Тялото сега е на Анна.

До сърцето си тя добре е

скрила оръжието.

Надзирателят  не гледа!

Сега е моментът...

Нощем в главата ми

стават разни неща.

Потна въртя се, в мрака пищя.

Разбягват се плъховете,

а парчето Луна

зад очите Му крие се.

Кръвта е навсякъде...

По тавана, по миглите ми.

Лежи на пода той и гърчи се.

А на мен ми причернява...

Боже...

                         Сбогом, Анна. Целувки.

                              От твоя любим.