Jul 29, 2009, 11:32 AM  

Анатомия на скандала

  Poetry » Other
1.3K 0 0

 

  Затворът ме носи,

  звездите ми парят.

  Събуждам се

  в

  Анна.

  Някой натрапник

  чука по решетките.

- Станете, затворници!

  Време е. Елате

   да ядете.

 

  Нощем до килията ми

  идва странно 
  същество.

  Пищя безмълвно, не идва с добро!

  Господи,

  винаги...

 

- Елате насам, скъпи затворници!

 Хапнете добре - лучена супа и хляб.

 Господи, Господи...

 Ще стане касапница

 и то точно по обяд.

 

Нощем в килията ми

стават странни неща.

Пипало ме гали,

пълзи нагоре по мойте бедра.

Господи,

винаги.

 

До мен седна изнасилвачът,

татуиран и потен.

Знае ли изобщо коя съм?

Не знае!

Тялото сега е на Анна.

До сърцето си тя добре е

скрила оръжието.

Надзирателят  не гледа!

Сега е моментът...

 

Нощем в главата ми

стават разни неща.

Потна въртя се, в мрака пищя.

Разбягват се плъховете,

а парчето Луна

зад очите Му крие се.

 

Кръвта е навсякъде...

По тавана, по миглите ми.

Лежи на пода той и гърчи се.

А на мен ми причернява...

Боже...

 

                         Сбогом, Анна. Целувки.

                              От твоя любим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВЕСЕЛИНА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...