Затворът ме носи,
звездите ми парят.
Събуждам се
в
Анна.
Някой натрапник
чука по решетките.
- Станете, затворници!
Време е. Елате
да ядете.
Нощем до килията ми
идва странно
същество.
Пищя безмълвно, не идва с добро!
Господи,
винаги...
- Елате насам, скъпи затворници!
Хапнете добре - лучена супа и хляб.
Господи, Господи...
Ще стане касапница
и то точно по обяд.
Нощем в килията ми
стават странни неща.
Пипало ме гали,
пълзи нагоре по мойте бедра.
Господи,
винаги.
До мен седна изнасилвачът,
татуиран и потен.
Знае ли изобщо коя съм?
Не знае!
Тялото сега е на Анна.
До сърцето си тя добре е
скрила оръжието.
Надзирателят не гледа!
Сега е моментът...
Нощем в главата ми
стават разни неща.
Потна въртя се, в мрака пищя.
Разбягват се плъховете,
а парчето Луна
зад очите Му крие се.
Кръвта е навсякъде...
По тавана, по миглите ми.
Лежи на пода той и гърчи се.
А на мен ми причернява...
Боже...
Сбогом, Анна. Целувки.
От твоя любим.
© ВЕСЕЛИНА Всички права запазени