Отношение
523
0
0
Сам останах,
в клопка попаднах.
Моите стратегии
станаха трагедии.
Любов и прогрес
има интерес.
Упътвания, знаци,
измъкване по терлици.
Ала мястото е отвъд,
където се вижда път.
Но целта е една,
да видя жена.
Без докосване и нежност,
само погледът е възможност.
А постановката игра,
защото ролята е една.
И капанът се отвори,
но започна да говори.
И стремежът става идеал,
а куражът бива цял.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Илиев Все права защищены
