14.05.2013 г., 21:16

Отношение

520 0 0

Сам останах,

в клопка попаднах.

Моите стратегии

станаха трагедии.

Любов и прогрес

има интерес.

Упътвания, знаци,

измъкване по терлици.

Ала мястото е отвъд,

където се вижда път.

Но целта е една,

да видя жена.

Без докосване и нежност,

само погледът е възможност.

А постановката игра,

защото ролята е една.

И капанът се отвори,

но започна да говори.

И стремежът става идеал,

а куражът бива цял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...