Отношението на Бойко към Мирослава
Сблъскваме се с политици лъжливи,
но сме достатъчно паметливи,
за да не допуснем да ни "градят"*.
Но за съжаление повечето спят.
Управлява ни пишман политик.
Пържолата за кучето бе неговият пик.
Обществото ни има чалгарски лик.
Да разоблича Бойко ти ми помогни.
Искал семейството и да се извини
на полицията, че била некадърна!?
В театър на абсурда Бойко ни превърна.
И в това време скапано, прокажно,
Бойко с кучето ни гледа важно.
За него животът е по-малоценен от пържола.
Умря и последната надежда гола.
И тоз човек ни управлява, представете си,
но щом не ви пука - спете си!
*"градим България"- мото на ГЕРБ
© Георги Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
нали си каза „нека да ме извинят“.
А ти защо пък учеше ме, майко,
че моли се и не се сочи с пръст?
За труп говори той, а не за тяло
защото липсва искрена чувствителност.
И не съжалява той за думите си като цяло,
а счита, че не е разбран от мнителност.
Пържола, орден или морков
това е просто показателно
тояга грабваш после морков
страхът привличаш назидателно.
Но чуват малките нюанси
единствено неспящите лица
останалите правят реверанси
блажено влюбени във постна пица.
ползвани материали:
„Но, за съжаление, трупа го изровиха и е така.“
„Три-четири телешки пържолки да прати на кучето, освен да награди водача. Кучето свърши много работа. Заслужава и то, като, разбира се, и всички, награда"
„Нека да бъда извинен от близките, ако са ме разбрали неправилно.“
"Хората се радват на ордени, а кучето - на месо. Нещо пак ли съм сгрешил или обидил някого"