10.02.2012 г., 14:16  

Отношението на Бойко към Мирослава

719 0 1

Сблъскваме се с политици лъжливи,

но ние сме достатъчно паметливи,

за да не допуснем да ни "градят"*.

Но за съжаление повечето спят.

Управлява ни пишман политик.

Пържолата за кучето бе неговият пик.

Обществото ни има чалгарски лик.

Да разоблича Бойко ти ми помогни.

Искал семейството и да се извини

на МВР, че полицията била некадърна!?

В театър на абсурда Бойко ни превърна.

И в това време скапано, прокажно,

Бойко с кучето ни гледа важно.

За него животът е по-малоценен от пържола!

Умря и последната надежда гола.

И тоз човек ни управлява, представете си,

но щом не ви пука - спете си!

 

*"градим България"- мото на ГЕРБ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо се сърдиш ти на Бойко
    нали си каза „нека да ме извинят“.
    А ти защо пък учеше ме, майко,
    че моли се и не се сочи с пръст?

    За труп говори той, а не за тяло
    защото липсва искрена чувствителност.
    И не съжалява той за думите си като цяло,
    а счита, че не е разбран от мнителност.

    Пържола, орден или морков
    това е просто показателно
    тояга грабваш после морков
    страхът привличаш назидателно.

    Но чуват малките нюанси
    единствено неспящите лица
    останалите правят реверанси
    блажено влюбени във постна пица.

    ползвани материали:
    „Но, за съжаление, трупа го изровиха и е така.“
    „Три-четири телешки пържолки да прати на кучето, освен да награди водача. Кучето свърши много работа. Заслужава и то, като, разбира се, и всички, награда"
    „Нека да бъда извинен от близките, ако са ме разбрали неправилно.“
    "Хората се радват на ордени, а кучето - на месо. Нещо пак ли съм сгрешил или обидил някого"

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...