Feb 10, 2012, 2:16 PM  

Отношението на Бойко към Мирослава

  Poetry » Civic
718 0 1

Сблъскваме се с политици лъжливи,

но ние сме достатъчно паметливи,

за да не допуснем да ни "градят"*.

Но за съжаление повечето спят.

Управлява ни пишман политик.

Пържолата за кучето бе неговият пик.

Обществото ни има чалгарски лик.

Да разоблича Бойко ти ми помогни.

Искал семейството и да се извини

на МВР, че полицията била некадърна!?

В театър на абсурда Бойко ни превърна.

И в това време скапано, прокажно,

Бойко с кучето ни гледа важно.

За него животът е по-малоценен от пържола!

Умря и последната надежда гола.

И тоз човек ни управлява, представете си,

но щом не ви пука - спете си!

 

*"градим България"- мото на ГЕРБ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

  • Защо се сърдиш ти на Бойко
    нали си каза „нека да ме извинят“.
    А ти защо пък учеше ме, майко,
    че моли се и не се сочи с пръст?

    За труп говори той, а не за тяло
    защото липсва искрена чувствителност.
    И не съжалява той за думите си като цяло,
    а счита, че не е разбран от мнителност.

    Пържола, орден или морков
    това е просто показателно
    тояга грабваш после морков
    страхът привличаш назидателно.

    Но чуват малките нюанси
    единствено неспящите лица
    останалите правят реверанси
    блажено влюбени във постна пица.

    ползвани материали:
    „Но, за съжаление, трупа го изровиха и е така.“
    „Три-четири телешки пържолки да прати на кучето, освен да награди водача. Кучето свърши много работа. Заслужава и то, като, разбира се, и всички, награда"
    „Нека да бъда извинен от близките, ако са ме разбрали неправилно.“
    "Хората се радват на ордени, а кучето - на месо. Нещо пак ли съм сгрешил или обидил някого"

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...