Що да танцувам тоя живот?

Днеска е той като на скот.

Не е само блуз, ами и диско,

толкоз далечен, толкова близко.

Рано, късно, ,,нататък" ще тръгна

и при това-без да обръгна.

Горчивият вкус сега го усещам,

а пък за сладост хич се не сещам.

Животът ми казва: ,,Чупката, майна!",

но, аз ще разкрия моята тайна-

той отдавна ме е подминал.

Чудно е някак-не съм си заминал!

На звездния дансинг весден си играя.

Да каня Луната,все пак, си трая.

Аз, че съм мъж, то си е ясно,

но, граници има, знам го прекрасно!

Камъка бутам като Сизиф,

изумително кротък и мълчалив.

Някакси искам да се науча,

ала не смогвам да го зафуча.

На банки съм длъжен, не на живота.

Тъй, че, безкрайна е моята квота.

Смъртта ще я плясна насред Париж

-пред вас да имам малко престиж!