26.04.2023 г., 7:58

Относно живота

570 0 0

Що да танцувам тоя живот?

Днеска е той като на скот.

Не е само блуз, ами и диско,

толкоз далечен, толкова близко.

 

Рано, късно, ,,нататък" ще тръгна

и при това-без да обръгна.

Горчивият вкус сега го усещам,

а пък за сладост хич се не сещам.

 

Животът ми казва: ,,Чупката, майна!",

но, аз ще разкрия моята тайна-

той отдавна ме е подминал.

Чудно е някак-не съм си заминал!

 

На звездния дансинг весден си играя.

Да каня Луната,все пак, си трая.

Аз, че съм мъж, то си е ясно,

но, граници има, знам го прекрасно!

 

Камъка бутам като Сизиф,

изумително кротък и мълчалив.

Някакси искам да се науча,

ала не смогвам да го зафуча.

 

На банки съм длъжен, не на живота.

Тъй, че, безкрайна е моята квота.

Смъртта ще я плясна насред Париж

-пред вас да имам малко престиж!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...