9 мар. 2024 г., 11:08

Отново

770 3 5

Прескача, като грамофонна плоча,
рефрен познат за любовта.
Ще пееш ли, ако те посоча
и ще обикнеш ли света?
Ще се усмихнеш ли широко?
Преди, сега и утре е едно.
Намериш ли ме, поеми си дъх дълбоко
и ще ти дам едно крило.
А другото ще бъде мое.
Когато всичко си простим,
ще разберем любов какво е,
ще се прегърнем, за да полетим.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че ме разбирате, Ники, Мом!
  • Красота!
  • "ще се прегърнем, за да полетим.". Да. Точно така е.
  • Поезията е като жена облечена в красиви дрехи. Мислите и чувствата са тялото, а римите са дрехите. Само тяло и само дрехи, не могат да предадат цялата прелест. Разковничето е в добрата комбинация. Опитвам се, да съм добър стилист. Благодаря ви!
  • Красота!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...