9 мар. 2024 г., 11:08

Отново

757 3 5

Прескача, като грамофонна плоча,
рефрен познат за любовта.
Ще пееш ли, ако те посоча
и ще обикнеш ли света?
Ще се усмихнеш ли широко?
Преди, сега и утре е едно.
Намериш ли ме, поеми си дъх дълбоко
и ще ти дам едно крило.
А другото ще бъде мое.
Когато всичко си простим,
ще разберем любов какво е,
ще се прегърнем, за да полетим.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че ме разбирате, Ники, Мом!
  • Красота!
  • "ще се прегърнем, за да полетим.". Да. Точно така е.
  • Поезията е като жена облечена в красиви дрехи. Мислите и чувствата са тялото, а римите са дрехите. Само тяло и само дрехи, не могат да предадат цялата прелест. Разковничето е в добрата комбинация. Опитвам се, да съм добър стилист. Благодаря ви!
  • Красота!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...