Прескача, като грамофонна плоча,
рефрен познат за любовта.
Ще пееш ли, ако те посоча
и ще обикнеш ли света?
Ще се усмихнеш ли широко?
Преди, сега и утре е едно.
Намериш ли ме, поеми си дъх дълбоко
и ще ти дам едно крило.
А другото ще бъде мое.
Когато всичко си простим,
ще разберем любов какво е,
ще се прегърнем, за да полетим.
© Георги Стоянов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
