Отново
Чудно е, лудо е след тези години
да те посрещам задъхан над мен;
да отплувам със трепет в очите ти сини
под леко платно, във светлия ден.
Да чуя сърцето ти как ще запее
във поглед, усмивка, дори и във стон;
да чувствам ръката ти колко копнее
всяка преграда да сваля от мен.
Внезапно и страстно след толкова време
ти ще потънеш безпаметно в мен...
Да полетим ли тогава със тебе?...
Обещавам, че вече няма да спрем!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Иванова Все права защищены
