Отново
Чудно е, лудо е след тези години
да те посрещам задъхан над мен;
да отплувам със трепет в очите ти сини
под леко платно, във светлия ден.
Да чуя сърцето ти как ще запее
във поглед, усмивка, дори и във стон;
да чувствам ръката ти колко копнее
всяка преграда да сваля от мен.
Внезапно и страстно след толкова време
ти ще потънеш безпаметно в мен...
Да полетим ли тогава със тебе?...
Обещавам, че вече няма да спрем!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Иванова Всички права запазени
