Oct 18, 2008, 3:51 PM

Отново

  Poetry » Love
940 0 6


Чудно е, лудо е след тези години 
да те посрещам задъхан над мен; 
да отплувам със трепет в очите ти сини
под леко платно, във светлия ден.

Да чуя сърцето ти как ще запее
във поглед, усмивка, дори и във стон;
да чувствам ръката ти колко копнее
всяка преграда да сваля от мен.

Внезапно и страстно след толкова време
ти ще потънеш безпаметно в мен...
Да полетим ли тогава със тебе?...
Обещавам, че вече няма да спрем!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...