Отново
Сега си спокойна и тиха, във мир,
като буен поток, слязъл в полската шир.
Заситена, нежна, отново Захир...
Ще бъда за теб най-дълбокия вир.
Сега си готова да даваш вода
на всичките хора, край твойта река.
Преливаща, чиста, отново кристал...
Да пия от тебе, какво не бих дал!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никодим Все права защищены