Сега си спокойна и тиха, във мир,
като буен поток, слязъл в полската шир.
Заситена, нежна, отново Захир...
Ще бъда за теб най-дълбокия вир.
Сега си готова да даваш вода
на всичките хора, край твойта река.
Преливаща, чиста, отново кристал...
Да пия от тебе, какво не бих дал!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация