Mar 6, 2009, 11:57 AM

Отново

  Poetry
733 0 3

Сега си спокойна и тиха, във мир,
като буен поток, слязъл в полската шир.
Заситена, нежна, отново Захир...
Ще бъда за теб най-дълбокия вир.

Сега си готова да даваш вода
на всичките хора, край твойта река.
Преливаща, чиста, отново кристал...
Да пия от тебе, какво не бих дал!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никодим All rights reserved.

Comments

Comments

  • много "паразитни" думи имаш ... е така да напасне звученето .. римата и тн.
    пример : "чиста" това "във мир" също ми идва ни в клин ни в ръкав .. нежна - чиста ... връзва се някак ... но все пак ...
    може и да греша ...

    като цяло ми хареса ... но може много по - добре
  • Мисля, че и само Любов да дадеш ще бъде достатъчно! Поздравления!
  • Днес мъжете в сайта сте публикували невероятни неща!!! Много ми хареса стиха ти!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...