6 февр. 2010 г., 20:03

Отново

700 0 1

                ˜•♥•˜

 

И ето, отново сама останах аз,

без теб съм сега.

И ето, отново виновна бях,

без теб не мога аз.

И ето, отново те искам,

без теб ще остана аз.

Какво се случи?

Загубих те!

И ето, отновo късно сетих се,

но без теб ще остана...

И ето, отновo съжалявам аз.

Какво се случи?

Завинаги загубих те...

И ето, ти при мен няма да се върнеш,

но краят ли бе това...

Кажи ми -

не ме мъчи...

И ето, напук правим си,

но грешка ли е?

Ще бъдем ли пак един с друг?

Кажи ми -

не ме мъчи...

Отговор ще има ли

или всичко ще остане така...

До мен ли ще си?

Кажи ми -

не ме мъчи...

Но знай, отговор ще чакам АЗ.

 

                 ˜•♥•˜

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Стаменова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Деничке,много бързаш.Опитай най-напред с по- къси стихотворения.В стихът освен идеята,която искашда внушиш на читателя,трябва да има музика,да е приятен за четене.Дерзай!Можеш.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...