18 июл. 2023 г., 16:04

Отново

539 0 0

Отново. 

Отново. 

Отново. 

Гледам през прозореца и виждам гълъбите, 

кацнали на перваза. 

А някога виждах само летежът им. 

Някога. 

Капките потъват в ръката ми. 

Бавно, за да бъде сигурно. 

А някога потъвах в очите ти. 

Отново. 

Отново. 

Визитация. 

Сутрин. 

Вечер. 

Сутрин. 

Преди посещавах и светлината.

И вятъра.

И умението за летене. 

Сега посещавам себе си.

 

Лекарят влезе. 

Отново.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвена Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...