18 июл. 2023 г., 16:04

Отново

544 0 0

Отново. 

Отново. 

Отново. 

Гледам през прозореца и виждам гълъбите, 

кацнали на перваза. 

А някога виждах само летежът им. 

Някога. 

Капките потъват в ръката ми. 

Бавно, за да бъде сигурно. 

А някога потъвах в очите ти. 

Отново. 

Отново. 

Визитация. 

Сутрин. 

Вечер. 

Сутрин. 

Преди посещавах и светлината.

И вятъра.

И умението за летене. 

Сега посещавам себе си.

 

Лекарят влезе. 

Отново.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвена Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...