18 июл. 2023 г., 16:04

Отново

543 0 0

Отново. 

Отново. 

Отново. 

Гледам през прозореца и виждам гълъбите, 

кацнали на перваза. 

А някога виждах само летежът им. 

Някога. 

Капките потъват в ръката ми. 

Бавно, за да бъде сигурно. 

А някога потъвах в очите ти. 

Отново. 

Отново. 

Визитация. 

Сутрин. 

Вечер. 

Сутрин. 

Преди посещавах и светлината.

И вятъра.

И умението за летене. 

Сега посещавам себе си.

 

Лекарят влезе. 

Отново.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвена Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...