18.07.2023 г., 16:04

Отново

538 0 0

Отново. 

Отново. 

Отново. 

Гледам през прозореца и виждам гълъбите, 

кацнали на перваза. 

А някога виждах само летежът им. 

Някога. 

Капките потъват в ръката ми. 

Бавно, за да бъде сигурно. 

А някога потъвах в очите ти. 

Отново. 

Отново. 

Визитация. 

Сутрин. 

Вечер. 

Сутрин. 

Преди посещавах и светлината.

И вятъра.

И умението за летене. 

Сега посещавам себе си.

 

Лекарят влезе. 

Отново.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...