18.07.2023 г., 16:04

Отново

537 0 0

Отново. 

Отново. 

Отново. 

Гледам през прозореца и виждам гълъбите, 

кацнали на перваза. 

А някога виждах само летежът им. 

Някога. 

Капките потъват в ръката ми. 

Бавно, за да бъде сигурно. 

А някога потъвах в очите ти. 

Отново. 

Отново. 

Визитация. 

Сутрин. 

Вечер. 

Сутрин. 

Преди посещавах и светлината.

И вятъра.

И умението за летене. 

Сега посещавам себе си.

 

Лекарят влезе. 

Отново.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...