Светлината в мрака ме облива

и започвам пак да те сънувам.

Отново чувствам се така щастлива,

безмълвно спирам да тъгувам.

Но вярата нахлува в мене като призрак

и безмилостно обсебва ми душата,

а това със сигурност е точен признак,

че грехът простен приспива сетивата.

За да не запомним казаните думи,

извиращи безшумно от сърцевината,

ще се сливаме с просторите небесно-сини,

без да търсим за сълзите си отплата.

Така, докато бдим над цялата вселена,

ще се докосваме чрез сънищата си безмерно,

а една любов, тъй огнено-червена,

ще ни отразява пътя от далеко.

По който ще преминем, за да си припомним

чувствата, които вечно оживяват.

Те единствено във себе си съдържат всичко ценно,

затова и дълговете опрощават.