Светлината в мрака ме облива
и започвам пак да те сънувам.
Отново чувствам се така щастлива,
безмълвно спирам да тъгувам.
Но вярата нахлува в мене като призрак
и безмилостно обсебва ми душата,
а това със сигурност е точен признак,
че грехът простен приспива сетивата.
За да не запомним казаните думи,
извиращи безшумно от сърцевината,
ще се сливаме с просторите небесно-сини,
без да търсим за сълзите си отплата. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up