Отново да вървя, с попътен вятър,
със струните в гърди,
със звънливия повей,
който ден и нощ кънти.
И спомените да избледнеят
и моята песен, да звучи.
Моите мечти да греят,
сред топлите души.
Отново да вървя...
да падам, и да ставам,
че у дома ме чака,
прегръдката на мама.
© Димитрина Владимирова Все права защищены