Отново мога да дишам...
Отново мога да дишам!
И въздухът изпълва белите ми дробове.
Отново мога да обичам!
А пясъкът да пари на босите нозе.
И влюбвам се във себе си,
в мечтите си, в това, което съм!
Изтривам в харда спомените си
и казвам си, че всичкото било е сън!
И беше, и не беше приказка,
но свърши и съм толкова щастлива!
Изтрих те от мечтите и сърцето си
и пак открих и обикнах себе си!
Сълзите ми се изпариха
със хилядите ти лъжи и обещания.
И чувствата в гърдите ми изстинаха
от игрите ти на криене и бягания!
Аз тази сутрин се събудих така обичана и замечетана...
От себе си обичана, от другиго желана.
Открих отново мечтите си
и това, което съм винаги желала.
А теб те изхвърлих от прозореца си,
на тавана...
Простих на себе си, че дълго време вярвах на лъжите ти.
А ти, приятелю, прости на себе си, че си разбил сърцето ми...
***
И мога аз отново да летя,
да не искам да заспя,
да сбъдна своята мечта!
02.04.2011 год.
Кремена Кънчева Кънчева 23 год.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Д-р Кремена Кънчева Все права защищены
