Отново мога да дишам...
Отново мога да дишам!
И въздухът изпълва белите ми дробове.
Отново мога да обичам!
А пясъкът да пари на босите нозе.
И влюбвам се във себе си,
в мечтите си, в това, което съм!
Изтривам в харда спомените си
и казвам си, че всичкото било е сън!
И беше, и не беше приказка,
но свърши и съм толкова щастлива!
Изтрих те от мечтите и сърцето си
и пак открих и обикнах себе си!
Сълзите ми се изпариха
със хилядите ти лъжи и обещания.
И чувствата в гърдите ми изстинаха
от игрите ти на криене и бягания!
Аз тази сутрин се събудих така обичана и замечетана...
От себе си обичана, от другиго желана.
Открих отново мечтите си
и това, което съм винаги желала.
А теб те изхвърлих от прозореца си,
на тавана...
Простих на себе си, че дълго време вярвах на лъжите ти.
А ти, приятелю, прости на себе си, че си разбил сърцето ми...
***
И мога аз отново да летя,
да не искам да заспя,
да сбъдна своята мечта!
02.04.2011 год.
Кремена Кънчева Кънчева 23 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Д-р Кремена Кънчева Всички права запазени
