Изричам сбогом, а сърцето крещи - остани, остани,
глухи крясъци, спотаени в моето сърце.
Бушуват в него безброй стъкълца и раняват го,
а дали вече чувства, аз дори не знам.

Усещам празнината в мен, усещам загубата.
Ти си тръгваш, а аз не мога да те спра.
Всеки наш спор бе малка смърт за мене,
всяка хладна дума - кинжал за сърцето.

Аз съм там сега, в необятното, далече,
стоя сам, объркан, озлобен, безпомощен,
искам да заплача, но нямам сили вече,
искам да крещя от болка, глас не ми остана.

Аз съм сам сега, копнея за ласките ти,
копнея за милите ти думи, за целувките ти!
Все още тая малка надежда за теб и мен,
за едно обаждане, за среща и за обич наша!

                      Посвещавам го на човека, който обичам повече от живота си... на теб, Принцесо!