15 окт. 2008 г., 20:09

Отново в началото

1K 0 3
Кървящите ръце, държащи сърцето ти.
Зелените очи, проникващи в главата ти.
Страхувайки се от това, в което се превръщаш -
изцяло загубил контрол.
Отново в началото, отново в пепелта.
Клетката, в която си затворил душата си, изгнива
и отиваш в началото - отново в пепелта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© В.К Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много силно и въздействащо... докосна ме =)
  • любовта е силно чувство, но никой не пише за лесна любов...тъжно, но истина
  • ако съдя по нещата,които пишеш,с теб си приличаме...така де,имам предвид,че писането ти помага да оцелееш...дали наистина е така,не знам...омразата е много по-вдъхновяваща от любовта,нали?

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...