Oct 15, 2008, 8:09 PM

Отново в началото

  Poetry
1K 0 3
Кървящите ръце, държащи сърцето ти.
Зелените очи, проникващи в главата ти.
Страхувайки се от това, в което се превръщаш -
изцяло загубил контрол.
Отново в началото, отново в пепелта.
Клетката, в която си затворил душата си, изгнива
и отиваш в началото - отново в пепелта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© В.К All rights reserved.

Comments

Comments

  • много силно и въздействащо... докосна ме =)
  • любовта е силно чувство, но никой не пише за лесна любов...тъжно, но истина
  • ако съдя по нещата,които пишеш,с теб си приличаме...така де,имам предвид,че писането ти помага да оцелееш...дали наистина е така,не знам...омразата е много по-вдъхновяваща от любовта,нали?

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...