Oct 15, 2008, 8:09 PM

Отново в началото

  Poetry
1K 0 3
Кървящите ръце, държащи сърцето ти.
Зелените очи, проникващи в главата ти.
Страхувайки се от това, в което се превръщаш -
изцяло загубил контрол.
Отново в началото, отново в пепелта.
Клетката, в която си затворил душата си, изгнива
и отиваш в началото - отново в пепелта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© В.К All rights reserved.

Comments

Comments

  • много силно и въздействащо... докосна ме =)
  • любовта е силно чувство, но никой не пише за лесна любов...тъжно, но истина
  • ако съдя по нещата,които пишеш,с теб си приличаме...така де,имам предвид,че писането ти помага да оцелееш...дали наистина е така,не знам...омразата е много по-вдъхновяваща от любовта,нали?

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...