Отпечатък
Аз твоята ръка не ще докосна,
ти - моята едва ли ще държиш...
Без думи, имена и без въпроси
по моя поглед бавно ще вървиш.
Аз в твоя ще завържа златни люлки
и нежно ще люлея любовта...
Очите ни блестят! (като светулки
във дланите на влюбена жена)
Танцуват в тях искрите на сърцето
и не слова са нужни, за да знам,
че аз ще бъда винаги, където
ще бъдеш ти. И няма да си сам!
И знаеш ти какво ще е нататък
(откакто свят светува е така!).
Не думите оставят отпечатък,
а погледът, пронизал две сърца...
ти - моята едва ли ще държиш...
Без думи, имена и без въпроси
по моя поглед бавно ще вървиш.
Аз в твоя ще завържа златни люлки
и нежно ще люлея любовта...
Очите ни блестят! (като светулки
във дланите на влюбена жена)
Танцуват в тях искрите на сърцето
и не слова са нужни, за да знам,
че аз ще бъда винаги, където
ще бъдеш ти. И няма да си сам!
И знаеш ти какво ще е нататък
(откакто свят светува е така!).
Не думите оставят отпечатък,
а погледът, пронизал две сърца...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васка Мадарова Все права защищены
